Молитвата на майките и бащите за техните отрочета има особена

 
Молитвата на майките и бащите за техните отрочета има особена мощ Празникът Въведение Богородично припомня дълга на всеки родител да възпитава детето си в православната религия
Когато Пречистата Богоотроковица, Преблагословената Дева Мария Богородица навършила три години, светите и праведни Нейни родители Иоаким и Анна решили да изпълнят дадения от тях обет - да отдадат в работа на Бога роденото от тях дете. Те извикали в Назарет, където живеели, всички свои роднини от царския и архиерейския жанр - тъй като самичък праведният Иоаким бил от царския жанр, а неговата брачна половинка, света Анна, била от архиерейския жанр, а също по този начин и хор непорочни девици. Приготвили доста свещи и

обкръжили Пречистата Дева Мария

с царско благолепие, както за това свидетелствуват светите отци.

Свети Иаков, архиепископ Иерусалимски, приказва от лицето на праведния Иоаким по този начин:
- Повикайте непорочните еврейски дъщери, с цел да вземат горящи свещи.

Св. Герман, патриарх Цариградски, приказва от лицето на праведната Анна по този начин:
- Аз извършвам пред Господа обета, който изказах в положение на тъга и по тази причина събрах хор девици със свещи, извиках свещеници, поканих сродници, като споделям на всички: радвайте се всички с мене, тъй като станах майка и родителка, и в този момент довеждам своята Дъщеря не при земен цар, само че при Бога, небесния Цар.

За царската декорация на Богоотроковицата свети Теофилакт, архиепископ Български, приказва:
- Трябваше въведението на най-Божествената Отроковица да бъде почтено за Нея, да не се допира до този пресветъл и доста скъп Бисер бедна одежда. Трябваше точно с царска одежда да Я облекат, за най-голяма популярност и декорация.Като устроили всичко по този начин, както трябвало да бъде за честното и славно встъпление, те се отправили на път от Назарет за Йерусалим и пътували в продължение на три дни. Като стигнали в град Йерусалим, те тържествено влезнали в храма и повели там одушевения Божий храм, тригодишната Отроковица, Пречистата Дева Мария. Пред нея вървял хор девици със запалени свещи, както свидетелства свети Тарасий, архиепископ Константинополски, който влага в устата на света Анна следните слова: - Започнете (шествието), деви, които носите свещи, и предшествайте мене и Богоотроковицата.

Светите родители, застанали от двете й страни

хванали за ръце дадената им от Бога Дъщеря и с деликатност и чест Я водели. След тях радостно следвало цялото голям брой роднини, съседи и познати със свещи в ръце и окръжавали Пречистата Дева както звезди светлата луна за учудване на целия Йерусалим. С забавление и огромна наслада Отроковицата вървяла в Господния дом като в чертог, тъй като, въпреки и дребна по възраст, само че била съвършена по Божия берекет като предпозната и предизбрана от Бога преди творение мира.Така Пречистата и Преблагословената Дева Мария била въведена в храма Господен. При това първосвещеник Захария направил неизмеримо и изумително за всички дело: той въвел отроковицата в самата скиния, наричана " Святая Святих ", която била зад втората завеса и където бил ковчегът на Завета, обкован отвред със злато, с Херувими на славата, осеняващи очистилището, където не бивало да влизат освен дамите, само че и свещениците, а единствено първосвещеникът, веднъж в годината. Там отредил първосвещеник Захария място за молитва на Пресветата и Пречиста Дева. На всички останали девици при храма, съгласно свидетелството на свети Кирил Александрийски и свети Григорий Нисийски, било несъмнено място за молитва сред църквата и олтара. Нито една от тези девици по никакъв метод не трябвало да приближава олтара, тъй като това се забранявало най-строго от първосвещениците. На Пречистата Дева пък, от момента на въвеждането Й, не било неразрешено да се доближава до олтара, ежечасно да влиза във вътрешния олтар, зад втората завеса, и да се моли там. Това било направено от първосвещеника

по тайнствено Божие вразумление

за което свети Теофилакт приказва по този начин:
- Първосвещеникът, бидейки тогава вън от себе си, налегнат от Божия Дух, схванал, че тази отроковица е хранилище на Божествената берекет и че повече от него е почтена постоянно да следва пред Божието Лице. Като си спомнил казаното в Закона за ковчега, че би трябвало да се намира в Святая Святих, той незабавно схванал, че това било преднаписано за тази Отроковица, ни минимум не се усъмнил и не се спрял, дръзнал, макар Закона, да Я вкара в Святая Святих. Праведните родители Иоаким и Анна, както написа блаженият Иероним, като връчили детето си на волята на Небесния Отец, пренесли блага на Бога, жертви и всесъжения. Получили благословение от първосвещеника и от целия събор па свещениците, върнали се вкъщи си дружно с всички свои сродници и устроили там гуляй, като се веселели и благодарели на Бога. От самото начало на живота си в дома Господен Преблагословената Дева била дадена в помещението за девици, тъй като Иерусалимският храм, издигнат от Соломон, по-късно опустошен и още веднъж издигнат от Зоровавел, имал доста жилищни пространства, както написа античният иудейски историк Йосиф. Отвън, към стените на храма, били пристроени каменни сгради, на брой 30, отделени едно от друго, просторни и доста красиви. Тригодишната отроковица, Пречистата Дева Мария, била отдадена в помещението за девици, при което към нея били прикрепени по-големи на години и изкусни в писане и ръкоделие девици, с цел да може Богоотроковицата от млада възраст да се научи на писане и ръкоделие. Богоотците Иоаким и Анна постоянно Я посещавали. Света Анна изключително постоянно идвала като майка да види Дъщеря си и да Я поучи. Според свидетелствата на свети Амвросий и историка Георгий,

Девата скоро изучила ветхозаветното еврейско Писание в съвършенство

И освен Писанието, само че Тя изучила прелестно и ръкоделието, както за това приказва свети Епифаний:
- Тя се отличавала със мощ на мозъка и обич към обучение. Не единствено се поучавала от Свещеното Писание, само че се упражнявала в предене на вълна и лен и шиене на коприна.С благоразумието Си удивлявала всички. Занимавала се най-вече с неща, потребни на свещениците при служението в храма. Тя по този начин изучила ръкоделието, че след това, при Сина си, можела да изкарва прехраната си с него. С ръцете си Тя направила хитон за Господа Иисуса, който не бил ушит, а целият изтъкан. Пречистата Дева, както и другите девици (казва същият светия) нормално приемали храна от храма. Но Тя я давала на просяците и странниците, тъй като се хранела с небесен самун, както възпява Църквата. Свети Герман приказва, че Тя нормално пребъдвала в Святая Святих, където приемала сладка храна от ангел. Свети Андрей Критски приказва по този начин:

- В Святая Святих, като в чертог, Тя приемала невероятна и нетленна храна.През 1922 година Българската черква, загрижена за нравственото положение на децата и младежите, дефинира този празник да бъде празнуван като Ден на християнската юноша. По традиция на този ден

децата отиват на свещенодействие, водени от своите учители

или дружно със своите родители, и се причастяват. Празникът Въведение Богородично е специфичен и за православните фамилии. След 1947 година той стартира да се отбелязва като Ден на християнското семейство. И въпреки да е през Рождественския пост, трапезата е празнична.?Животът на хората в огромната си част протича в фамилията. То е благословено от Бога в началото и главно човешко общество, най-малката общностна единица и на Църквата, където изцяло и доброволно се демонстрират всички обществени усеща и се развиват най-резултатно възвишените християнски добродетели, тъй като в него, заради кръвните връзки, волята най-лесно се откъсва от чисто себичните цели и се насочва по пътя на служението на ближните: децата, брачният партньор, братята и родителите. Силното семейство се основава на способността на съпрузите да търпят, простят и обичат.Днешният прелестен празник ни напомня и огромната отговорност на всеки един родител, да възпита своето дете в православната религия. Да го поддържа и да му уточни пътя, по който да върви. Молитвата на родителите за техните деца има особена мощ. Преподобни Паисий Светогорец споделя, че вместо прекомерно да приказваме на децата си, би трябвало да приказваме на Бога за нашите деца, т.е. да не стопираме да се молим за тяхното здраве, протекция и благоденствие. Да водим децата си в храма Божи,

от младини да ги учим на молитва

и слушане светото Писание, с цел да могат и те да порастват в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на положителните каузи и благочестивите намерения.Честит и блажен празник!